Снимка: Ирина Герасимова
Снимка: Иван Костадинов
| Царство | Plantae |
|---|---|
| Отдел | Spermatophyta |
| Клас | Monocotyledonae |
| Семейство | Orchidaceae |
| Род | Cypripedium |
Венерината пантофка безспорно е приета за най-красивата сред европейските орхиде-и. Видът не произвежда нектар и се опрашва от ципокрили насекоми, привлечени от сладкия аромат на цвета. У нас е част от екосистемите на смесени гори от черен бор, бяла ела и бук и е критично застрашен от изчезване. Опазването на вида и неговите местообитания ще гарантира разнообразието от екосистемни услуги за човека – екологични, икономически, социални и културни, като по този начин подобрява качеството му на живот.
Венерината пантофка е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата на вида са високи до 50 cm, с къси власинки, в основата с 2 до 3 кафяви влагалища. Видът е с 3 до 5 листа, с дължина 10 – 15 cm, елиптични до овални, заострени, покрити с къси власинки. Съцветията са с един, рядко с 2 – 3 цвята, а под цветовете има тясно ланцетен лист. Цветът е двуполов, с една плоскост на симетрия, чашелистчетата и страничните венчелистчета са ланцетни, червено-кафяви, от 3,5 до 5 cm, устната е с характерна форма на пантофка, откъдето и произлиза името на вида. Пантофката е лимоненожълта, с червени точици в основата си, около 3 cm. Колонката е с 2 тичинки, странично разположени и плодът е кутийка, която се отваря по 3 ръба.
Стъблo
Дължина на листата
Брой на листата
Съцветие
Венерината пантофка е вид, разпространен в северните и умерени ширини на Евразия и Северна Америка, а в България се среща в Родопи до 1400 m н.в. Подходящи местообитания за вида са иглолистни, смесени и широколистни гори; храсталаци и горски поляни; ливади, често с богати на варовик почви. Сравнително толерантен по отношение на светлината.
Надземното развитие на венерината пантофка започва през април, а цъфтежът е от края на май до втората половина на юни. Отделните цветове траят до 10 дни. Опрашва се от ципокрили насекоми. Размножава се със семена, рядко и вегетативно. Някои индивиди, особено младите, могат да не развият надземни стъбла в продължение от 1 до 3 години. Това състояние на покой е характерно за салеповите растения и се осъществява благодарение на симбиоза с гъби – микоризообразуватели.
Заплахите за популациите на венерината пантофка включват: засушаване на климата и климатичните промени; горските пожари, които директно разрушават находищата на вида, както и водят до промяна на почвените и атмoсферните условия; бране на цветовете. През годините нарушаването на популациите води до тяхната ниска численост и плътност, което понастоящем затруднява подобряването на състоянието на вида.
Червена книга на Република България
Закон за биологичното разнообразие
Директива на Съвета №92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция)